Погача за бебе, на 40-ия ден от раждането му

На 40-тия ден след раждането на бебето се прави питка (погача).

 

Старо поверие е, че до 40-ият ден не се ходи при родилката и бебето. Навярно това е било наложено в бита ни, поради необходимостта детето и майката да закрепнат и да се предпазят от болести.

 

Времето, в което се извършва този обред - погача за новородено, не е случайно. Считало се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Ето защо, в миналото точно на 40-ия ден свекървата водила родилката на „Чиста молитва“ в черквата. По този начин се „очиствали“ детето и майката.

 

В днешно време, рано сутринта, преди да дойдат гостите, майката и бебето отиват на църква, заедно с някои от близките роднини, като не е задължително да е точно свекървата – може майка и, сестра, близка приятелка, понякога и таткото.

 

При завръщането си у дома, след църковната служба, младата майка задължително „сяда” на празнична трапеза. На тази трапеза са поканени само жени, които носят подаръци за бебето и сладки храни за майката (за да и е сладка кърмата, за да е и сладък живота на бебето и). Всяка гостенка, подобно на феите от приказката за „Спящата красавица”, поднасят подаръците на „мъничето”, наричайки животът му да е изпълнен с щастие, късмет, здраве, любов, разум, богатство, благополучие,…

 

На трапезата преобладават най-вече сладките храни: сладкиши, пастички, петифури, сладка баница с пълнеж според сезона, баклава, локумки, печени ябълки,… Сладкишите, които по традиция носят гостенките също се оставят на масата, за да се почерпят всички „орисници” и да са хубави пожеланията им към малкото човече. Гостите се черпят и със сладко слабоалкохолно питие.

 

Задължително е на масата да има и сурови орехи, които се чупят, за да е отракано детенцето.

 

Обредният хляб е сладка пита, сладка погача. На нея се поставя бяла кърпа. Върху кърпата, след ритуала с разчупването на обредната погача, гостенките оставят и пари. Хубаво е сред тях да има също и големи и „тежки” монети с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето. След това кърпата с първото и второто парче от погачата и с парите в нея се завързват. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав - така дребосъчето няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти, и никога няма да остане „гладно и недояло си”. Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – символно, пожеланието е мъника да достигне висини, да успее в живота си.

 

Важен момент с ритуалната погача е разчупването и. То става над главата на майката и тази на бебенцето, като смисълът на този акт е отново да бъдат сити в живота. Разчупването се извършва от свекървата или тъщата, а две момичета, с живи родители, държат кърпата, над главите на двамата, за да се запазят и да не се разпилява като трохите при разчупването, всички хубави неща, които трябва да се случат на това дете. На някои места, двете момичета разчупват питката, а друга жена държи разпъната кърпата под нея, за да ….

 

Първото парче от погачата е за Богородица и младенеца, второто - за детето. Тези две парчета са, за да се оставят при парите в кърпата и се качват на високо. Третото парче от питката се поставя в сито, ако има такова, и то е за родилката. Всички останали парчета погача се раздават на присъстващите. Задължително е всички поканени да вкусят от празничния хляб. В този ден, от дома не се изнася нищо и нищо от празничната трапеза не се раздава или изхвърля.

 

Кърпата, която е поставена на високо, се сваля след време, най-малко 40 дни по-късно. Парчетата от Питата се натрошават на трохи и се дават на птичките и животинките, за да разнасят благопожеланията за бебчето по света, и за да се сбъдне и осъществи пожеланото.

 

Освен погачата и празничната трапеза, обредни символи на ритуала са:

 

Червеният конец: На прага на дома се поставя червен конец още преди да пристигнат гостенките. Поверието е че той предпазва и защитава родилката и детето от злите сили. Така лошото не може да прекрачи дома. В някои райони на страната поставят желязо или огън (свещ), тъй като се смята, че те също имат защитна сила.

 

Много често червен конец със синьо мънисто се завързва и на ръчичката на малкото човече – да го предпазва от „лоши очи”, уроки.

 

Китка здравец, завързана с червен конец и менче със светена вода от църквата: С тях се напръсква креватчето, стаята на бебето и дома за здраве.

 

Ситото:В сито се поставят орехи, които се разлюляват. Това се прави с цел малкото ти съкровище да бъде игриво, весело и немирно. Може и ситото да се повдигне на високо, за да израсте детето. Обредите със ситото се правят, за да бъдат предопределени някои качества на мъника. В Западна България например в ситото се слагат даровете, които носят гостенките.Това винаги са кромид лук, червени чушки и яйца. Те символизират устойчивост на болести.

 

Конци от дрехите: Преди да си тръгнат жените трябва да оставят до леглото на детето конци от дрехите си. Счита се, че по този начин те няма да откраднат съня на малкото. То ще бъде спокойно и няма дълго да плаче нощем.

 

Има поверие, родилката да не изпраща и да не се сбогува с никоя от гостенките - това се прави от свекървата или тъщата, може и друга близка жена на дома.

Тук може да разгледате погачите произвеждани от НИ-КАЙ

x