Именници: Евгения (гр.”благородна”), Евгени, Жени, Благородна, Божин, Божана, Бистра,…

Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Кадена вечер.

Бъдни вечер е един от най-важните и най- очаквани празници. Посветен е на дома, на семейството и на топлината между неговите членове. Това е християнски празник, предшестващ раждането на Христос.

Бъдни вечер е и краят на коледните пости, продължаващи 40 дни - от  15 ноември /заговезни/ до полунощ на 24 декември.

Вечерта важна роля играят: бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове.

Бъднякът е специално избрано дебело дърво, което гори цяла нощ в огнището, а огънят се пази да не угасне.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, но постна. Слагат се храни, които набъбват и също като тях „да набъбват” късметът и плодородието. Всичко, което се подрежда има своята символика - да донесе изобилие, късмет, здраве:

• обреден хляб с пара, боб, царевица, пуканки, ябълки, ошав, трушии, вино, сол, сушени плодове, орехи, колачета,
• Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост – те са символи на светата троица, чрез които „човекът се издига и се докосва до божественото”.
• Чесънът, лукът и тамянът предпазват от зло и болести;
•  дряновите клонки и орехите са пожелание за здраве и дълголетие;
• медът – за сладък живот.

Колкото повече са ястията, толкова по- богата ще е годината.

Гозбите са: сърми от кисело зеле с ориз; булгур; пълнени сушени чушки; фасул; тиквеник; варено жито; ошав,…. Питата е с късмети: пара – за богатство, дрянови пъпки – за здраве и дълголетие, боб – за „наедряване” изобилието и късмета.

Ястията трябва да са нечетен брой - 7, 9, 11.

На масата присъстват свещ, бръшлян и китка здравец, символизиращи светлината и кръговрата на живота.

Обичаят:

Традицията повелява на този празник всички да са заедно. Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, където е бил положен Младенецът Христос при раждането му.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано. Най- възрастният мъж или жена  прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Отново, най-възрастния мъж или жена, разчупва високо над главата си питата. Първото парче е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството като се започва от най- възрастния до най – малкия. Оставя се и едно парче от нея и за починалите близки от рода.

На трапезата се престоява дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания ще се сбъднат. По време на яденето хората не трябва да стават, за да не стават квачките от полозите. Ако на някои му се наложи да стане, трябва да върви приведен като отрупано с плод дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно.

Софрата не се вдига до сутринта на Коледа.

Всички чакат да настъпи полунощ, когато ще се роди Младенеца.

Първи тръгват да съобщят за чудото наречено Рождество Христово са коледарите. Това са групи от млади мъже, ергени, които обикалят селището и благославят всеки дом.

Дядо Коледа:

От средата на 20 век и у нас, нощта след Бъдни вечер, на Коледа, се свързва с пристигането на Дядо Коледа ( Санта Клаус, Никалъс, Крис Крингър) и с много подаръци за децата.

Легендите за Дядо Коледа са от преди хиляди години. Разказват за един монах на име Св. Никола, който живял някъде около 280г. пр. н. е. близо до Мира в днешна Турция. Хората се възхищавали на неговата доброта и благородство. В сказанията се говори, че той бил сирак и наследник на богато семейство и раздал цялото си богатството на бедните и болните.

От средата на 19век Св.Никола еволюира в днешния Дядо Коледа. Писатели и художници го изобразяват като малък, весел и усмихнат старец, закръглен, със снежнобяла брада, облечен в червен костюм. В навечерието на Коледа се вози в голяма шейна, теглена от осем северни елена. Влиза през комина и оставя под елхата за добрите деца подаръци, а за непослушните - въгленчета.

Еволюцията на Св.Никола в Дядо Коледа е пример за смесването на много вярвания и практики по света. Днес, той е символ на добротата и милосърдието между хората на планетата Земя.